Постинг
29.07.2015 19:29 -
Трудно начало
*На сутринта*
Станах от буденето на моята гувернантка Акация.
А:ХАЙДЕ,ВИОЛЕТА-викна ми в ухото.
Аз:Не викай-казах сънено-ставам.
А:СЕГА ЩЕ УЧИМ!СТАВААААААЙ ВИОЛЕТААА!
Аз се изправих рязко и и бих една глава(без да искам).
А:СЪЩЕСТВО ТАКОВА!-каза тя като стана едвам едвам.
Когато баща ми влезе в стаята започна:
Б:ЗАЩО ГОВОРИТЕ ТАК..-гогато видя Акация с цицина на лицето физиономиата му се променти МОМЕНТАЛНО.
А:Тази ваша дъщеря е животно-изправи се.
Б:Знам,сигурно ви боли,но не я обиждайте.-каза загрижено той.
Аз:Аз без да искам се изправих и я ударих-извиних се като 6 годишно хлапе.
Б:ДОБРЕ ВИОЛЕТА,ОБЛИЧАЙ СЕ И ЕЛА В КАБИНЕТА МИ-каза той ядосано.
Аз се намръщих и влязох в банята си,След това седнах пред тоалетката ми и сложих само една спирала,сиви сенки и очна линия.Взех си розовия гланц и си го сложих на тънките устни.Сложих едни дънки и лилава блуза и слязох долу..Където беше Акация с лед на главата,а Олга седеше до нея като все едно и се присмиваше.Аз едвам се здържах да не избухна в смях.Влязох при СТРОГИЯ си баща и:
Б:Виолета!!!???
Аз:Какво?-казах му сопнато.
Б:Ако продължаваш да третираш гувернантките си така,няма да имаш учителка!-каза той.
Аз:Не те разбирам!!!Замислял ли си се,че може би искам училище вместо УЧИТЕЛКИ?
Б:Може би-кръстоса ръце-но,тряабва да ме слушаш какво аз ти говоря,а не ти какво искаш.
Аз:АМИ ЕДИН ПЪТ!ПОНЕ ЕДИН ПЪТ,ЧУЙ КАКВО ИСКАМ!ЕДИН ЕДИНСТВЕН.
Сторгият ми баща се замисли и каза:
Б:Добре,щом е така.Искаш ли да ти намеря нова учителка.ЕТО ПИТАМ ТЕ.
Аз:Ти ти си.........Не разбра ли,че искам УЧИЛИЩЕ?
Б:Виж,много добре знаеш,че ме е страх да те пускам навън?
Аз започнах все едно да му изнасям лекции:
Аз:Първо-Искам вече да живея самостоятелно.Второ-Искам да изляза от тази къща и от целия твой затворен свят и Трето-може ли един път да чуеш какво АЗ искам ,а не на ТЕБ каквото ти хрумне?
Б:ВИОЛЕТА!Аз съм ти баща и ще решавам вместо теб!ТОЧКА!
Аз станах сърдита.И излязох от къщата си.За късмет заваля и дъжд...Тръгнах да тичам.Спънах се,но едно сладко момче с кафяви очи ме хвана.
Той:Добре ли си?-попита ме загрижено.
Аз:Така мисля-казах му,
Той:Момчие като теб небива да използва думи като ""Така мисля"".
Не е ли сладък/?
Аз:Виж,не се залъглва,че съм момиче с претенции или гледаща само себе си?
Той:Какво не..
Докато си бъбрихме аз се сетих за баща ми!Леле сигурно е изпаднал в истерия,че ме няма.
Аз:Трябва да вървя.Имам много...Ами задължение за моят СКРОМЕН живот.
Аз си тръгнах,но в далечината чух:
Той:ЧАКАЙ!КАЗВАМ СЕ ТОМАС,А ТИ?-извика той от 200 км.
Как исках да му отговоря,но неможах.Влязох в богатата си къща и видях баща ми да седи на дивана с бясен поглед и скръстени като ГОСПОДАР ръце.
Б:Къде беше-попита едва да не пусне нервите си.
Аз:Навън!
Б:Кой те пусна?-попита вече строго.
Аз:Никой,не ме е пускал.Немога ли да изляза веднъж без да питам или някой да ме пуска?
Б:ВИЖ КАКВО МОМИЧЕ!ЗАГУБИХ МАЙКА ТИ...-той спря до тук,защото видя една сълза да пада.
Аз леко си прикрих сълзата и се качих в стаята ми.Малко се успокоих.Да.....Днес за съжаление трявбаше да празнувам рожденния си ден!Въпреки,че той е утре :( .Любопитството какво имаше в онази стая не спираше да ме следи.Какво толкова крие???Ох,не се и учудвам.Късно вечерта не спрях да мисля за онова момче Томас.Тези негови очи,бяха великолепни сякаш още ме държеше в ръцете си.Имах чувството,че нещо ни свърза.Бях изморена след обмислянето затова си загасих лампата и лека по-лека заспах...!
******************************************************************************
_Това беше 2-ра глава.Искате ли да я продължа???_
Станах от буденето на моята гувернантка Акация.
А:ХАЙДЕ,ВИОЛЕТА-викна ми в ухото.
Аз:Не викай-казах сънено-ставам.
А:СЕГА ЩЕ УЧИМ!СТАВААААААЙ ВИОЛЕТААА!
Аз се изправих рязко и и бих една глава(без да искам).
А:СЪЩЕСТВО ТАКОВА!-каза тя като стана едвам едвам.
Когато баща ми влезе в стаята започна:
Б:ЗАЩО ГОВОРИТЕ ТАК..-гогато видя Акация с цицина на лицето физиономиата му се променти МОМЕНТАЛНО.
А:Тази ваша дъщеря е животно-изправи се.
Б:Знам,сигурно ви боли,но не я обиждайте.-каза загрижено той.
Аз:Аз без да искам се изправих и я ударих-извиних се като 6 годишно хлапе.
Б:ДОБРЕ ВИОЛЕТА,ОБЛИЧАЙ СЕ И ЕЛА В КАБИНЕТА МИ-каза той ядосано.
Аз се намръщих и влязох в банята си,След това седнах пред тоалетката ми и сложих само една спирала,сиви сенки и очна линия.Взех си розовия гланц и си го сложих на тънките устни.Сложих едни дънки и лилава блуза и слязох долу..Където беше Акация с лед на главата,а Олга седеше до нея като все едно и се присмиваше.Аз едвам се здържах да не избухна в смях.Влязох при СТРОГИЯ си баща и:
Б:Виолета!!!???
Аз:Какво?-казах му сопнато.
Б:Ако продължаваш да третираш гувернантките си така,няма да имаш учителка!-каза той.
Аз:Не те разбирам!!!Замислял ли си се,че може би искам училище вместо УЧИТЕЛКИ?
Б:Може би-кръстоса ръце-но,тряабва да ме слушаш какво аз ти говоря,а не ти какво искаш.
Аз:АМИ ЕДИН ПЪТ!ПОНЕ ЕДИН ПЪТ,ЧУЙ КАКВО ИСКАМ!ЕДИН ЕДИНСТВЕН.
Сторгият ми баща се замисли и каза:
Б:Добре,щом е така.Искаш ли да ти намеря нова учителка.ЕТО ПИТАМ ТЕ.
Аз:Ти ти си.........Не разбра ли,че искам УЧИЛИЩЕ?
Б:Виж,много добре знаеш,че ме е страх да те пускам навън?
Аз започнах все едно да му изнасям лекции:
Аз:Първо-Искам вече да живея самостоятелно.Второ-Искам да изляза от тази къща и от целия твой затворен свят и Трето-може ли един път да чуеш какво АЗ искам ,а не на ТЕБ каквото ти хрумне?
Б:ВИОЛЕТА!Аз съм ти баща и ще решавам вместо теб!ТОЧКА!
Аз станах сърдита.И излязох от къщата си.За късмет заваля и дъжд...Тръгнах да тичам.Спънах се,но едно сладко момче с кафяви очи ме хвана.
Той:Добре ли си?-попита ме загрижено.
Аз:Така мисля-казах му,
Той:Момчие като теб небива да използва думи като ""Така мисля"".
Не е ли сладък/?
Аз:Виж,не се залъглва,че съм момиче с претенции или гледаща само себе си?
Той:Какво не..
Докато си бъбрихме аз се сетих за баща ми!Леле сигурно е изпаднал в истерия,че ме няма.
Аз:Трябва да вървя.Имам много...Ами задължение за моят СКРОМЕН живот.
Аз си тръгнах,но в далечината чух:
Той:ЧАКАЙ!КАЗВАМ СЕ ТОМАС,А ТИ?-извика той от 200 км.
Как исках да му отговоря,но неможах.Влязох в богатата си къща и видях баща ми да седи на дивана с бясен поглед и скръстени като ГОСПОДАР ръце.
Б:Къде беше-попита едва да не пусне нервите си.
Аз:Навън!
Б:Кой те пусна?-попита вече строго.
Аз:Никой,не ме е пускал.Немога ли да изляза веднъж без да питам или някой да ме пуска?
Б:ВИЖ КАКВО МОМИЧЕ!ЗАГУБИХ МАЙКА ТИ...-той спря до тук,защото видя една сълза да пада.
Аз леко си прикрих сълзата и се качих в стаята ми.Малко се успокоих.Да.....Днес за съжаление трявбаше да празнувам рожденния си ден!Въпреки,че той е утре :( .Любопитството какво имаше в онази стая не спираше да ме следи.Какво толкова крие???Ох,не се и учудвам.Късно вечерта не спрях да мисля за онова момче Томас.Тези негови очи,бяха великолепни сякаш още ме държеше в ръцете си.Имах чувството,че нещо ни свърза.Бях изморена след обмислянето затова си загасих лампата и лека по-лека заспах...!
******************************************************************************
_Това беше 2-ра глава.Искате ли да я продължа???_
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 0
Архив
